Музикантът разказва от изгубеното Грами и неповторимия подход към музиката, до семейните традиции и новите проекти. Историята му е низ от върхове и спадове, от признания, които не са получили своя блясък, и от безкомпромисна отдаденост на изкуството.
Един от най-любопитните моменти в разказа от гостуването на Иван Лечев в „На фокус с Лора крумова“ е за спечеленото Грами за аранжимент през 1984 или 1985 година. Отличието е за аранжимент на популярната мексиканска песен „Сиелито Линдо“ за Хосе Фелисиано, който по това време търсел по-модерно, електронно звучене. „Не ни пуснаха изобщо да си помислим да отидем,“ спомня си Лечев. Поради тогавашната политическа конюнктура, на членовете на ФСБ е отказано да пътуват до Америка, за да получат наградата си. Още по-фрапиращо е, че групата не е получила и един лев от този международен успех. Въпреки организираните фотосесии във Виена и усилията на австрийския им мениджър (същият, който довел Opus в България, след като ФСБ печелят „Мелодия на годината“ с „Обичам те дотук“), липсата на инвестиции в реклама обрича комерсиалния успех на англоезичния им албум.
За разлика от клиширания образ на рок звезди, живеещи на макс, Лечев описва „абсолютен военен режим“ по отношение на парите, изкарани по време на турнета в Скандинавия. Всеки спечелен лев е бил инвестиран изцяло в музикална техника. „Сладолед не си купувах,“ казва той, подчертавайки пълната си отдаденост на развитието на групата. Това показва не само финансова дисциплина, но и ясно виждане за бъдещето на ФСБ.
Иван Лечев произхожда от музикално семейство, като баща му го насочва към цигулката още в ранна възраст, забелязвайки музикалния му талант. Въпреки че днес цигулката е един от любимите му инструменти, той признава, че началото е било кошмар: „Докато се научиш да изваждаш звук от него си кошмар и за себе си, и за всички съседи.“ Превратният момент идва с появата на китарата, донесена от по-големия му брат. Иван бързо осъзнава, че „на цигулка няма никакъв начин да си легнал, но на китара може.“ Това го привлича към инструмента, който ще стане негова запазена марка.
ФСБ са пионери и в организирането на мащабни концерти в България. След като напълват Студентски дом (бившата „опашка на коня“) – място, което първоначално избрали, защото не очаквали много публика, те стават първата българска група, събрала 15 000 души на стадион „Академик“. Въпреки този безпрецедентен успех, медийната среда отразява събитието с „гробовно мълчание“, вероятно поради опасения от „западно влияние“. Интересен факт е, че ФСБ сякаш имат „школа за барабанисти“. Синовете на Румен Бояджиев (единият вече утвърден композитор), синът на Константин Цеков и дори малкият син на самия Иван Лечев – всички те са барабанисти. Иван с гордост показва видеоклипове на сина си, който вече печели награди от международни конкурси.
След кончината на Кирил Маричков, ФСБ продължава да твори чрез Фондация „ФСБ“, която започва да издава авторска музика. Дони, който е инициатор на фондацията, изиграва ключова роля в този нов етап. Първата им песен, „Искам теб“, вече жъне успех, с над 1.6 милиона гледания в TikTok. „Това е проект обречен на успех,“ казва Лечев, възхищавайки се на интелигентността и прозорливостта на Дони.
Фондация „ФСБ“ тръгва на лятно турне през юли със симфоничния оркестър на Шумен, дирижиран от Славил Димитров. Гости на турнето ще бъдат звезди от „Ахат“ и победителката от „Гласът на България“ – Славея Иванова. На въпроса защо никога не е направил солова кариера, Иван Лечев отговаря: „Аз съм отборен играч. Аз обичам да участвам в неща, които се създават от много хора и аз да съм част от това.“ И с усмивка добавя, че има голям късмет винаги да е заобиколен от готини хора, както сега във фондацията.
